От време на време се оказва, че имам нещо общо с медиите, дотук съм дал две телефонни, едно радио и едно телевизионно интервю, два пъти са ми идвали журналистки с микрофони да ми се правят на клиентки и доста пъти са ме дъвкали по медиите.
Макар нормалните хора да знаят, че медиите изопачават истината, старият принцип хвърляй кал, все нещо ще остане все още е валиден у нас. Последно ме подразни една статия във вестник Дума, лично аз се изненадах, че все още съществува, но има го, дори онлайн версия има някаква, макар да е с лоша навигация.
Накратко, една журналистка, без да си направи труда да прочете повечко материали от нашия блог е копирала разни неща, наместила ги е в своята „статия” и се опитва да доказва теза толкова плоска, колкото зле скалъпения текст.
Пускам цялата компилация от поучителни слова, копирани извън контекста части от наши публикации и от сайтове на конкуренцията. Докато четете, моля, се замислете, дали това чудо отговаря на дори елементарни изисквания за статия, пък била тя и вестникарска и по-точно – липсват точни линкове на използваните текстове, цитирането е в недостатъчна степен, за да даде възможност на читателя да си състави лично мнение, но отлично обслужва тезата на „обвинението”. Липсва алтернативна гледна точка, нравоучително е и търси евтин ефект. Ако бе курсова работа, щяха да го оценят с 2.

На десетки адреси в интернет се търгуват “на сиво” готови дипломни и курсови работи, реферати, чертежи за всеки вуз и специалност
Автор: Велиана Христова, www.duma.bg
“Реферати, дипломни работи, курсови работи, казуси, теми, есета, чертежи - готови и по поръчка. За студенти и ученици. Евтини дипломни работи. Само тук - изгодни теми! 29 лв. за курсова работа, независимо от обема. Отстъпки за повече теми до 40%. Горещи оферти. Много ниски цени. Най-изгодни цени. Голям избор. 100% гаранция за успех. Ще ви улесним, ще ви помогнем, ще ви спестим време и затруднения!”
Тези реклами са стотици. Става дума за цени на едро и на дребно не на зеленчуковата борса, а на борсата за имитация на учене, за подмяна на образованието с лъжа, за купуване на
неусвоени знания
на килограм. За продажбата чрез интернет на готови “курсови и дипломни работи, включително за държавни изпити, на реферати, теми, есета и т.н. Трябва само да напишете в Google “дипломни работи” и ето ви - цели 40 страници списък с адреси в мрежата, от които можете да си купите без всякакво усилие всичко, което сте длъжни да свършите за 4 или 5 години обучение в който и да е университет, в която и да е специалност, за какъвто и да е случай. В ukazatel.gbg.bg пък има друг списък - със 155 продавачи на готов “студентски” продукт. При това - “разработен от най-квалифицирани преподаватели и във вид, готов за предаване”. Договарянето как ще получите “продукта” и в какъв срок става лично, след като се свържете с посочения за случая телефон, най-често - мобилен. Ако в “склада” има наличности от желаната “стока”, я получавате веднага. Ако не - се договаряте да ви я доставят до определена дата. Разплащането на много места става чрез банкови преводи.
Цените на въпросните услуги са наистина умопомрачително ниски. В SuperTemi.info например най-евтинко излиза есето по тема “Туризъм, история, култура” - само 5 лв. Какво му плащаш за цели три сектора, всеки от които сам по себе си е необятен? Малко по-скъпичко е в областта на медицината - все пак, регулирана професия, обучението в нея се контролира от държавата, понеже е свързана с живота и здравето на човека. Та, курсова работа “Хромозомни болести и аномалии” струва 10 лв.; “Обучение на медицинска сестра за профилактика на онкологични заболявания” вдига цената на 15 лв., а дипломна работа по металокерамика за зъботехници стига и до 50 лв. Средното ниво - 30 лв., държи пък курсова работа за социолози: “Отношението на българина към корупцията, изводи и очаквания относно бъдещето на този проблем”. Само не е ясно проблемът в случая корупцията ли е, или отношението на българина към нея…
Очевидно е, че търговията с готови разработки за висшето образование се е превърнала в
доходен бизнес
Някои от сайтовете са посетени досега само от 100 до 400 души, сочи справка в интернет. Други обаче са събрали по 12 000, 20 000, 40 000 клиенти. Първенството държи Diplomniplus.com с… 92 056 посещения, тук “цената е изгодна - 1,69 лв. на страница”. Следват Helpos.com с 83 873 посещения и gotovi.hit.bg със 73 959 клиенти! Кой пише тези т.нар. дипломни и курсови работи? Студенти, дипломирани висшисти и без съмнение - преподаватели.
Някой може да каже, че лошо няма - купува си студентът качествена дипломна работа, вижда как се работи за отличен, научава се и следващия път пише сам работата си. Може, но, както намигват децата: “Плува ли корабче?” За да се разсеят всякакви съмнения относно целите на този алъш-вериш, блогът на ariman.info направо е качил следния знаменателен текст (запазваме граматичните особености):
“Законна диплома може да се купи на добра цена, но все пак ако решите да учите ще ви излезе много по-скъпо. Дипломирането в страната е дълъг и сложен процес. Именити професори, доценти и асистенти заменят изпити за секс, алкохол, подаръци или пари. С учене не става, но учебници трябва да имате. Издават ги самите преподаватели. Желателно е да си ги закупите от тях, за да се спести процента на книжарниците. След дипломирането задължително започнете работа по друга специалност, ако искате да правите кариера”.
След което следва самопризнание - очевидно на автора на псевдостудентските творения: “Началото бе положено във втори курс на Икономическия (УНСС), когато осъзнах колко
неспособни да напишат текст
са моите колеги. Така започнах да пиша курсови и дипломни работи, реферати, есета и какво ли не още. Това прерасна в бизнес с всичките му атрибути. Първото, написано от мен с комерсиална цел “произведение”, представляващо 100 страници доклад за присъединяването на България към ЕС, досега в различни версии е събрало като оценки четири пъти Отличен и веднъж Мн. добър, както и четирицифрен приход. Странното е, че е защитавано и като реферат, и като дипломна работа, и като дисертация за чуждестранен университет”. Следва описание как постепенно е сформиран екип за комерсиални консултации, работено е предимно по казуси за НБУ. Висококвалифицираните специалисти на ARIMAN били вече запознати добре и с изискванията в УНСС и ТУ, но са работили и за студенти от СУ, ВтУ, ЮЗУ, ПлУ, БСУ и ВУ, както и от средни професионални училища, от колежи и за учащи в чужбина! Сайтът е посетен от близо 20 000 души. Цената на курсовата работа тук е до 150 лв., а на дипломната - до 500 лв.
Риторични са въпросите, които биха задали финансистите - плащат ли данъци за своите
“четирицифрени приходи”
всичките тези хора от стотици интернет адреси, предоставящи такъв тип платени “образователни услуги” чрез мрежата. Просто се разраства пореден сив сектор около образованието. По-интересно е дали преподавателите в университетите схващат колко масово и дълбоко ги лъжат студентите им. Едва ли, защото явно е невъзможно да се проследят стотици разработени теми, които се купуват наготово и им се пробутват за съответната оценка. Сериозен размисъл в учебния процес предизвиква и твърдението, че една и съща разработка минава за реферат, за дипломна работа и за дисертация! А най-опасният (в медицината - дори престъпен) факт е, че се множат купувачите на готови дипломни работи - мързеливи или неспособни студенти, които с тези чужди знания получават висше образование, дипломират се и започват да работят къде ли не. Десетки и стотици хиляди млади хора - недоучили, незнаещи, неможещи. Но усвоили добре хитрината на живота чрез измама.
Иначе висшите училища твърдят, че били въвели кредитна система, носеща брой точки за изпити, за лекции, за курсови, за дипломни работи. МОН пък твърди, че основната цел на висшето образование била постигане на качество на обучението и дори отива на посещение в Брюксел с този си лозунг. Екипът на Даниел Вълчев успя донякъде да се справи с някои напълно незаконни вузове, които прокуратурата изпозакри де юре. Де факто някои още “мърдат” и пак събират такси от “студенти”. Поне на думи МОН се обяви и срещу преподаватели, които обикалят по пет вуза, четат лекции из цялата страна и легитимират семпли структурки, които трудно могат да бъдат наречени университетски. Това обикаляне занижавало качеството на преподаване. Някаква бариера бе спусната срещу него и със законовия текст, че всеки преподавател може да фигурира в кадровия състав при акредитацията на не повече от две висши училища.
Срещу покупко-продажбата на курсови и дипломни работи обаче
няма законови и практически прегради
А това явление би трябвало да се преследва от закона. Защото то е не по-малко порочно от незаконните вузове и в огромна степен обезсмисля всякакви лафове за качество на обучението. Какво качество, ако студентите не са прочели една книга и не са написали сами пет страници? Но въпреки това са получили добри оценки с чуждите “разработки”.
Интересно е обаче, че студентите роптаят (с право) срещу натиска да купуват учебниците на преподавателите си, но не са недоволни да купуват готови дипломни работи. Може би, защото при тази покупка учебниците стават излишни? Българинът отдавна казва, че с работа нищо не се постига. Какво означава написаната в блога фраза: “С учене не става”?

